|
Като се водим по реда на сцените вляво от м. юни е бил месец май, можем да уточним сцената над тимпана, вляво от смъртта на братята Макавеи като Посичането на св. Прокопий - 8 юли, като композицията съответствува напълно - младият мъченик с къси коси и остатъка от надпис. Сцената пред нея, вероятно смъртта на св. Неделя (7 юли) е много разрушена. Личи само светъл хълм и като че фигурата на войник зад него, а пред него част от мeбилировка или архитектура. В най-горния ред сцените са от друг месец. Считайки събора на архангела за Събор на архангел Михаил - 8 ноември, и св. Матрона след него за Преподобна Матрона Цариградска - 9 ноември, на времето К. Миятев е решил, че тези сцени са от м. ноември, и оттук възстановяваше името в надписа на сцената след св. Матрона като Филумен - 29 ноември. А. Грабар се повежда по него, но не сдържа удивлението си от факта, че докато за м.м. юни и август са застъпени всички дни то от м. ноември са избрани (и на какво основание?) само отделни дати. Тук началото на грешката е, както отбелязахме, у акад. Миятев, който не е разчел думата"март" - вляво от архангела, а вероятно и името "гаври" т.е. Гавриил не се е четяло - то вероятно е разкрито при сегашното почистване, защото го няма нито у Грабар нито на старите фотографии. С тези две думи получаваме точен ориентир - на 26 март, след Благовещение е Съборът на архангел Гавриил,Следващият ден, 27 март е посветен на св. Матрона Солунска, която е изобразена умираща, затворена от своята господар. Разположение на календарните сцени
За 31 март изображението не е запазено А. Грабар отбелязва, че в последната сцена от този ред, палач посича мъченика. След почистването на сцената се вижда, че високият в дълга дреха палач, изобразен в профил, подава на мъченика да пие от съд с крушовидна форма. По същия начин е изобразено отравянето на св. Юстин - 1 юни. Точната дата -30, ни затрудни немалко. На 30 март в почти всички календари се почита паметта на Йоан Лествичник, който е преподобен, т.е. починал в мир светец-монах. При нас обаче Йоан Лествичник, както показват надписът и розовият хълм на фона, символизираш, Синайската планина, е изобразен на 29 март. Ключът за откриване на мъченика от 30 март ни даде Цариградският илюстрован менологий №183 от Синодалната сбирка на Историческия музей в Москва. Там на л. 247 за 28 март е изобразено мъчението на двамата братя християни Йона и Варахисий, загинали в Персия по времето на цар Саворий (Шапур II - 327-331 г.) На Варахисий палачът подава да пие черна течност, - според житието на светеца след многобройни мъчения му дават да пие вряща смола, от която той умира.
Мъчениците Йона и Варахисий са почитани у нас още от първите години след приемане на християнството. В църквата с гроба на Мостич в Преслав (X в.) е имало мощи от Йона, а в Супрасълския сборник (също X в.) намираме част от подробно житие на двамата мъченици за 29 март, до което е много близко по-късното им житие в Чети Минеите на митрополит Макарий. На 29 март се почита паметта на Варахисий в стихотворния календар на Христофор Митиленски, а на двамата - в Устава на Великата цариградска църква и в каноните на Йосиф Песнописец, до които паметници нашият календар е най-близко по реда на празниците. Много често в средновековните месецослови съседни дати разменят местата си. Така напр. в Менология на Василиий II Матрона Солунска е на 28 март, Йона и Варахисий, както видяхме в едни паметници са на 28, а в други (повечето) на 29 март. Вляво от архангел Гавриил би трябвало да бъде Благовещение - 25 март, както на 6 август е Преображение. Дали поради голямата популярност на сцената, или ако, както смятаме, църквата е щяла да бъде първоначално посветена на Богородица и е имало, освен при олтара изображение на Благосвещението и в Богородичен цикъл но то е прескочено. Сцената вляво представя обезглавяване. Фигурата на жертвата, обърната наляво, е в тъмночервена дълга туника с перибрахий. В лявата част личи нимбът на отделената от трупа глава. На 25 март са обезглавени мъчениците Пелагия и Теодосия, а ако е прескочена датата, което при нашия календар е малко вероятно, на 24 март е загинал от меч св. Артемон. За съжаление при днешното състояние на стенописите това не може да се установи с точност. При почистването на стенописите през 1965 година е била открита и една непубликувана дотогава сцена, над вратата от пристроеното западно помещение към притвора, т.е. на някогашната външна западна страна на църквата, която е била изцяло живописвана, както твърди още М. Москов тъй като между нея и стените на долепеното по-късно помещение имаше затиснат стенописен пласт, от който сега са разкрити две сцени и четири изображения на светци в цял ръст. Л. Прашков отбелязва, че материалите, с които са рисувани стенописите на западната стена, имат същия състав като тези в притвора. Сцената над вратата е твърде зле запазена. При свалянето й от стената половината от долните пластове са останали на стената, а горният пласт е свален, като при това е била разсипана още повече, особено в горната си част. Над нея е имало друга сцена, част от зеления фон, на която се вижда и сега. В средата на сцената има двоен пюпитър на винт с преметнат върху него дълъг лист, над който виси икона на Богородица с Христос на дясната ръка. В ляво е седнал светец в тъмнозелена дреха със зеленикавожълти изсветлявания и черни сенки и пише на дълъг свитък. Зад гърба му е наведена фигура, също с нимб, в сив хитон и керемидеиочервен химатий, а в дясната част на сцената са застанали, обърнати също към центъра, две прави фигури, от които предната е в пурпурнолилав хитон и червен фелон или маорий със синя подплата, а втората - в черна туника. Горните части на тези две фигури са разрушени, но предната изглежда, че няма нимб. На фона минава висока, обагрена в светлозелено стена, чийто корниз е украсен с повлек на кафяв фон. В левия ъгъл има висока зелена сграда. За отбелязване е мастилницата във вътрешността на масата. И. Велчева предполага, че пишещият е ученикът на Йоан Богослов - Прохор, на когото евангелистът диктува текста на Новия завет. Пишещият обаче не е голобрад, какъвто трябва да бъде Прохор, а с неголяма рижа брада и оголено чело. Фрагменти от надписа, макар и в лошо състояние, помагат за уточняване на сюжета.
|
