Bulgarian English

Начало
Обновление
Новини
Връзки
Историята
Публикации
Слава БЪЛГАРСКА
Галерии
Археология
Град В. Търново
Св. Сава Сръбски
Стенописите
Цар Калоян
Финансиране проекти
 
Начало arrow Стенописите arrow Лиляна Мавродинова arrow Календарни сцени - м.март


Календарни сцени - м.март Print E-mail

Като се водим по реда на сцените вляво от м. юни е бил месец май, можем да уточним сцената над тимпана, вляво от смъртта на братята Макавеи като Посичането на св. Прокопий - 8 юли, като композицията съответствува напълно - младият мъченик с къси коси и остатъка от надпис. Сцената пред нея, вероятно смъртта на св. Неделя (7 юли) е много разрушена. Личи само светъл хълм и като че фигурата на войник зад него, а пред него част от мeбилировка или архитектура. В най-горния ред сцените са от друг месец. Считайки събора на архангела за Събор на архангел Михаил - 8 ноември, и св. Матрона след него за Преподобна Матрона Цариградска - 9 ноември, на времето К. Миятев е решил, че тези сцени са от м. ноември, и оттук възстановяваше името в надписа на сцената след св. Матрона като Филумен - 29 ноември. А. Грабар се повежда по него, но не сдържа удивлението си от факта, че докато за м.м. юни и август са застъпени всички дни то от м. ноември са избрани (и на какво основание?) само отделни дати. Тук началото на грешката е, както отбелязахме, у акад. Миятев, който не е разчел думата"март" - вляво от архангела, а вероятно и името "гаври" т.е. Гавриил не се е четяло - то вероятно е разкрито при сегашното почистване, защото го няма нито у Грабар нито на старите фотографии. С тези две думи получаваме точен ориентир - на 26 март, след Благовещение е Съборът на архангел Гавриил,Следващият ден, 27 март е посветен на св. Матрона Солунска, която е изобразена умираща, затворена от своята господар.

Разположение на календарните сцени


No1

25 март - св.Пелагия или св. Теодосия
No226 март — Събор  на  архангел  Гавриил
No327 март — Смъртта на св. Матрона Солунска в тъмницата
No428 март — Кончината на св. Иларионнови, игумен Пеликидски
No5
29 март — Кончина на Йоан Лествичник
No630 март — Напояване на св. Варахиснй с гореща смола.
 
За 31 март изображението не е запазено А. Грабар отбелязва, че в последната сцена от този ред, палач посича мъченика. След почистването на сцената се вижда, че високият в дълга дреха палач, изобразен в профил, подава на мъченика да пие от съд с крушовидна форма. По същия начин е изобразено отравянето на св. Юстин - 1 юни. Точната дата -30, ни затрудни немалко. На 30 март в почти всички календари се почита паметта на Йоан Лествичник, който е преподобен, т.е. починал в мир светец-монах. При нас обаче Йоан Лествичник, както показват надписът и розовият хълм на фона, символизираш, Синайската планина, е изобразен на 29 март. Ключът за откриване на мъченика от 30 март ни даде Цариградският илюстрован менологий №183 от Синодалната сбирка на Историческия музей в Москва. Там на л. 247 за 28 март е изобразено мъчението на двамата братя християни Йона и Варахисий, загинали в Персия по времето на цар Саворий (Шапур II - 327-331 г.) На Варахисий палачът подава да пие черна течност, - според житието на светеца след многобройни мъчения му дават да пие вряща смола, от която той умира.
Мъчениците Йона и Варахисий са почитани у нас още от първите години след приемане на християнството. В църквата с гроба на Мостич в Преслав (X в.) е имало мощи от Йона, а в Супрасълския сборник (също X в.) намираме част от подробно житие на двамата мъченици за 29 март, до което е много близко по-късното им житие в Чети Минеите на митрополит Макарий. На 29 март се почита паметта на Варахисий в стихотворния календар на Христофор Митиленски, а на двамата - в Устава на Великата цариградска църква и в каноните на Йосиф Песнописец, до които паметници нашият календар е най-близко по реда на празниците. Много често в средновековните месецослови съседни дати разменят местата си. Така напр. в Менология на Василиий II Матрона Солунска е на 28 март, Йона и Варахисий, както видяхме в едни паметници са на 28, а в други (повечето) на 29 март. Вляво от архангел Гавриил би трябвало да бъде  Благовещение - 25 март, както на 6 август е Преображение. Дали поради голямата популярност на сцената, или ако, както смятаме, църквата е щяла да бъде първоначално посветена на Богородица и е имало, освен при олтара изображение на Благосвещението и в Богородичен цикъл но то е прескочено. Сцената вляво представя обезглавяване. Фигурата на жертвата, обърната наляво, е в тъмночервена дълга туника с перибрахий. В лявата част личи нимбът на отделената от трупа глава. На 25 март са обезглавени мъчениците Пелагия и Теодосия, а ако е прескочена датата, което при нашия календар е малко вероятно, на 24 март е загинал от меч св. Артемон. За съжаление при днешното състояние на стенописите това не може да се установи с точност. При почистването на стенописите през 1965 година е била открита и една непубликувана дотогава сцена, над вратата от пристроеното западно помещение към притвора, т.е. на някогашната външна западна страна на църквата, която е била изцяло живописвана, както твърди още М. Москов тъй като между нея и стените на долепеното по-късно помещение имаше затиснат стенописен пласт, от който сега са разкрити две сцени и четири изображения на светци в цял ръст. Л. Прашков отбелязва, че материалите, с които са рисувани стенописите на западната стена, имат същия състав като тези в притвора. Сцената над вратата е твърде зле запазена. При свалянето й от стената половината от долните пластове са останали на стената, а горният пласт е свален, като при това е била разсипана още повече, особено в горната си част. Над нея е имало друга сцена, част от зеления фон, на която се вижда и сега. В средата на сцената има двоен пюпитър на винт с преметнат върху него дълъг лист, над който виси икона на Богородица с Христос на дясната ръка. В ляво е седнал светец в тъмнозелена дреха със зеленикавожълти изсветлявания и черни сенки и пише на дълъг свитък. Зад гърба му е наведена фигура, също с нимб, в сив хитон и керемидеиочервен химатий, а в дясната част на сцената са застанали, обърнати също към центъра, две прави фигури, от които предната е в пурпурнолилав хитон и червен фелон или маорий със синя подплата, а втората - в черна туника. Горните части на тези две фигури са разрушени, но предната изглежда, че няма нимб. На фона минава висока, обагрена в светлозелено стена, чийто корниз е украсен с повлек на кафяв фон. В левия ъгъл има висока зелена сграда. За отбелязване е мастилницата във вътрешността на масата. И. Велчева предполага, че пишещият е ученикът на Йоан Богослов - Прохор, на когото евангелистът диктува текста на Новия завет. Пишещият обаче не е голобрад, какъвто трябва да бъде Прохор, а с неголяма рижа брада и оголено чело. Фрагменти от надписа, макар и в лошо състояние, помагат за уточняване на сюжета.

< Prev Next >
 
Партньори
Министерство на културата
Нови Интернет Технологии
Национален Исторически Музей
Областен Управител Велико Търново
Община Велико Търново
Велико Търновски Университет
АИМ при БАН
Реклама
Реклама 6
Реклама 5

 
НИТ Нови Интрернет Технологии. © 2003 - 2012