Bulgarian English
 

Начало
Обновление
Новини
Връзки
Историята
Публикации
Слава БЪЛГАРСКА
Галерии
Археология
Град В. Търново
Св. Сава Сръбски
Стенописите
Цар Калоян
Финансиране проекти
 
Начало arrow Публикации arrow Експозе


Експозе Версия за печат Изпрати като E-mail

Автор
Теофил Теофилов

Църквата Св.Св. Четиридесет мъченици и манастира Великата Лавра във Велико Търново

История на паметника
/експозе/

На терена, където днес са останките от този средновековен комплекс, първоначално е изградена една крепостна стена с кръгли и правоъгълни кули по брега на река Янтра.

Строителството и е извършено с ломени камъни на хоросанов разтвор с бял цвят – без примес на керамика, което го отличава от ранните византийски строежи, разкрити при археологическите разкопки на хълма Царевец и Момина крепост.
Ограниченото от тази крепостна стена пространство в западното подножие на Царевец явно е имало конкретно предназначение, но в  неговата територия не са открити други архитектурни обекти, съвременни на строителството на стената.
Първата значителна постройка на този терен е трикорабна, триабсидна-скъсена базилика със западна екзонартика и портик към вход за наоса от север.
В наоса съществуват шест колони в две редици, които отделят корабите. На първите две колони от южната редица са издълбани надписи на владетели от Първото Българско царство- хан Крум и хан Омуртаг, а върху последната от север е поставен паметен надпис на цар Иван Асен II от 1230 г.
В едно по-късно време западно от екзонартиката била издигната постройка с неясно предназначение. В нейните зидове се отчитат входове от север и от юг. Западният зид на постройката стъпва върху основите на разрушената крепостна стена, която е била преустроена, загубила е част от отбранителните кули и към  нея са долепени зидовете на северозападното крило на манастира Велика Лавра.
Църквата и пристройката претърпяват ново сериозно преизграждане. Към църквата от север и юг се добавят две аркирани, масивно засводени галерии, а пристройката придобива физиономични изменения. Към това време трябва да бъде отнесено цялостното изписване-отвътре и отвън на стените на църквата, бившия екзонартекс, превърнат в притворно пространство и вътрешността на западната постройка. Манастърът продължава да се развива към юг. Тук има непроучени терени, които в бъдеще ще хвърлят нова светлина върху историята на комплексния паметник.
Отбелязва се още едно сериозно преустройство в интериора на западната постройка – внасяне на допълнителна конструкция от пиластри и тънка зидария върху нов цокъл. В резултат на тези действия интериорната живопис  е останала скрита зад тези нови лица.
В интериора на базиликата са разкрити леглата на четири зидани гроба на неизвестни лица. Предложително те трябва да са били с висок духовен или държавен сан. В притвора са открити още две гробни ями – от север и юг. Южната, оформена със зидани стени е определена първоначално за полагане тялото на Св.Сава Сръбски, което престоява там  около една година. В последствие там е било извършено вторично погребение на друга високопоставена особа - жена. Фрагмент от мраморен саркофаг с нейния образ е бил открит при разкопки от 1904 г. Тогава в некропола от северния двор е била намерена част от мраморна плоча с надпис за извършено погребение на велможа произхождащ от царския род на Асеневци.
Основен научен спор поражда откритият в северната галерия гроб No 39, където при скелета на положения там, бе открит златен пръстен – печат с надпис Калоянов пръстен и останки от златотъкани орнаментирани одежди. По същото време са открити още два златни пръстена – печати - на Бесар и Доброслав, личности явно с определен ранг в управлението на държавата.
Животът на църквата и манастира около нея са описани в множество жития на светци, свързани с пренасянето мощите им там, или с тяхното временно пребиваване до поставянето им в предназначени за тях патронно-именувани храмове.
Останките от живопис доказват художествените възможности на времето от първата половина на тринадесети век нататък. В изображенията и иконографската разработка се намират архаични мотиви от предиконоборческата живопис, съхранени в миниатюри, илюстриращи манорскриптите от 8 век и употребени и запазени като живопис в ограничен кръг от паметници в обхвата на Византия до Рим.
Възпоменателното им възпроизвеждане тук е от особено значение. То иска да докаже една друга духовна характеристика на народа, който е приел християнството преди по-късните превратности в канонически устроените уредби на Византия….

Архитектурно-исторически анализ на автентичните структури на храма “Свети Четиридесет мъченици” и манастира “Великата лавра” във Велико Търново

Предишна Следваща
 
Партньори
Министерство на културата
Нови Интернет Технологии
Национален Исторически Музей
Областен Управител Велико Търново
Община Велико Търново
Велико Търновски Университет
АИМ при БАН
Реклама
Реклама 6
Реклама 5

 
НИТ Нови Интрернет Технологии. © 2003 - 2012