За Тео - с преклонение
Йордан Алексиев

Арх. Теофил Теофилов е роден на 21.12.1944 година в Пловдив. Про­изхожда от известен копривщенс­ки род. От дядо си Теофил е наследил бунтарския си „анархистичен" нрав, а от баща си Петко Теофилов (дългогоди­шен директор на музеите) любовта към историята и паметниците. Детството и юношеството на Т.Теофилов премиват в Пловдив и Копривщица. Още като уче­ник участва в масовките на „Под иго­то", когато филмът се снима в града. Като ученик и студент участва в архео­логическите разкопки на язовир Топол­ница. След завършване на средното си образование се колебае между рису­ването и архитектурата. Записва и зав­ършва архитектура в тогавашния ИСИ (ВИСИ). Още като студент прави проект за входна арка към възрожденския град, който е изпълнен и запазен до днес, Тео обичаше Копривщица с някаква осо­бена, синовна любов, търсеше история­та й назад във времето, произхода на името и неговото значение. След завършване на висшето си об­разование той е разпределен в старопрестолния Търнов. По това време вече е излязло Постановлението за развитие на Велико Търново като исторически, културен и туристически град. Започва­ха мащабните археологически проуч­вания - непознати дотогава в нашата страна. Проучването беше свързано с консервационно-експозиционна рабо­та - създаваха се колективи от проек­танти, разрасна се работата на НИПК (където Тео работеше). Започнаха и дис­кусиите какво и доколко трябва да се възстановява. В средите тясно свърза­ни с тази дейност се появиха двете кри­ла - „консерватори" и „реставратори". Дискусията вземаше лавинообразни размери - пренесе се на страниците на вестниците, а „Народна култура" от­кри постоянна рубрика. Всичко се об­съждаше в Общонародния комитет за развитие на Велико Търново (и по-точно в неговото Изпълнително бюро, оглавя­вано от Пенчо Кубадински). Една част от водещите ни творци си представяха Царевец като картина на Цанко Лавренов. Сега, след десетилетията, мисля, че с малки увлечения в повечето случаи бе намерена мярката.

Арх. Теофилов спечели конкурсите за знакови за Търнов паметници. По негов проект бе „възстановена" черквата „Св. Димитър", свързана с началото на осво­бодителното движение на Асеневци. Характерно за него бе тясното сътрудничество с археолозите. Той се запознаваше с паметника още по вре­ме на неговото проучване, уважаваше оригинала и търсеше решения за него­вото запазване. Черквата „Св. Димитър" и разкритият манастир са сред много добре експонирани търновски паметни­ци. Наред с това по негови проекти бе консервирана и експонирана черква № 21 на терасата на Лобната скала на Царевец, родната къща на големия търновски художник Борис Денев (твор­ческа база на СБХ), Къщата с маймун­ката, построена от големия Кольо Фи- чето. По проекти на арх. Теофилов бяха укрепени и забележителните черкви в Арбанаси: „Рождество Христово", „Све­ти Архангели" и „Св. Георги". Продължително време арх. Теофилов свърза творческата си съдба с паметниците на първите ни столици Плиска и Преслав и отново с емблематично значение: Голямата базилика в Плиска и Кръглата (Златна) църква в Преслав. Във връзка с изпълнението на двете големи задачи, свързани с 1300-годишнината от създаването на Българската държава и _о-късно с 800-годишнината от освобо­дителното движение на Асеневци и възоб­новяването на българската държава арх. Теофилов беше в непрекъснато движе­ние, обикаляше обектите, даваше указания, участваше в комисии. Имаше удиви­телната способност да общува с работниците, които му вярваха и изпълняваха указанията му. Не може да се пропусне и работа- та му по консервацията и експонира- -ето на забележителната тракийска гробница при Свещари, вписана по- късно в листата на световното наслед­ство на ЮНЕСКО. Годините „във властта" откъснаха арх. Теофилов от любимите му занимания. Последователно той беше „окръжен архитект", а след това и един мандат Пред­седател на Общинския народен съвет във Велико Търново. Но и по това вре- •е, когато имаше възможност той учас­тваше в конкурси и комисии. По това време взе участие в поредния конкурс за реставрация и експониране на чер­квата „Св. 40 мъченици". Почти две десетилетия Т.Теофилов ог­лавяваше Националния музей на архи­тектурата. Стана директор, когато се из­готвяше концепцията за музея, подготвя­ше се тематично-експозиционният план. Тогава започнаха и ремонтните работи на предоставената на музея сграда - ханът на Хаджи Николай - един от бисе­рите в творчеството на Кольо Фичето. След промените сградата бе рес­титуирана, а музеят се нанесе в осигу­рената от САБ „Киселова" къща (адап­тирана като дом на новороденото). В големия салон всяка година Музеят на архитектурата и Археологическият инс­титут и музей при БАН - филиал Велико Търново организирахме изложби, пос­ветени на забележителни годишнини, на търновски творци и паметници. Там про­веждахме конференции и обсъждания. Неяснотата с бъдещето на музея тре­вожеше Т.Теофилов. Археологическите проучвания бяха максимално ограниче­ни и се свеждаха повече до опазване­то на вече разкритото, до физическото му оцеляване, Това се отнасяше преди всичко до Трапезица. Голяма болка за търновци бе незавидната съдба на черк­вата „Св. 40 мъченици" - а най-голяма за Т. Теофилов, който не без основание се смяташе за 42 мъченик (41 беше нейният проучвател археологът В.Вълов). „Връзка­та" на арх. Теофилов с черквата „Св. 40 мъченици" започва в началото на 70-те години, когато той участва в първия конкурс. Неговият проект е оценен като най-добър, но не получава първа наг­рада, което би значело да започне не­говата реализация. Следва вътрешно възлагане на НИПК, нов конкурс (отно­во с най-добро представяне на арх. Те­офилов възражение на част от членове­те на журито), после двуетапен конкурс (в който той не участва ), възлагане на арх. Теофилов (като отново не се стиг­на да изпълнение). Изпълнението бе възложено на арх. Б.Кузупов. Започна­ха демонтажни и подготвителни работи. Арх. Теофилов бе определен за инвес­титорски контрол. В процеса на рабо­тата проекта на Кузупов-Венков бе изос­тавен и след обсъждане в НСОПК при МК работата бе възложена на Т.Теофи­лов. Необходима бе актуализация на не­говия проект. Мечтата на арх. Теофилов бе пред реализиране. Той всекидневно бе на черквата, даваше указания, про­меняше проекта в движение. Още по вече, че успоредно с това вървяха и разкопките в северния и южен двор на манастира и той трябваше да отчита и новите разкрития. Към министерството бе създадена работна група, която се събираше поне един път месечно - най- напред се обсъждаше проектът, техни­ческата организация, снабдяването с материали, изпълнението, Работата по „обновлението" на черквата вървеше с пълна сила, подготвяха се елементите за оформянето на интериора, изпълне­нието на иконостаса, връщането на сте­нописите в притвора. Тео проектираше, организираше, координираше. По това време започна и работата по експонирането на Голямата базили­ка в Плиска, проектирането и изпълне­нието на музейната сграда в Плиска. Доп­ълнителни задачи бяха поправката на пок­ритието на гробницата в Свещари, кон­сервацията и експонирането на текето Демир Баба.

Характерно за работата на арх. Те­офилов бе уважението към паметника. Специализацията му в Италия може би има важно значение за това. Другото, което отличаваше Тео от останалите про­ектанти бе това, че той не само проек­тираше, но бе и истински историк на архитектурата. Свидетелство за това са многобройните му статии, публикувани в архитектурни и исторически научни издания. В тях той анализираше памет­ника, възможните решения, типа и строи­ телната история. Научно аргументира­ше взетото решение. На двете търновс­ки черкви „Св. Димитър" и „Св. 40 мъче­ници" той посвети по десетина статии и студии. Така се раждаха приносите му към проучването на античната и преди всичко средновековна архитектура: за Голямата базилика и Кръглата църква, за черквите „Св. Димитър" и „Св. 40 мъченици", по-общата му работа „От капище към църква", за черквите в Не­себър, за Свещарската гробница. Нау­чните му интереси бяха много по-ши­роки - той не беше чужд на някои въпро­си от етимологията (свързани главно с любимата му Копривщица), за прабъл­гарския календар и религия, за Мадар­ския конник. По негов проект бе построена сгра­дата на Историческия музей в Павлике­ни, музейната сграда на античния ке­рамичен център край Павликени (м. Върбовски ливади), проучен от Богдан Султов, както и сградата на летище Гор­на Оряховица. През последните десе­тина години по негови проекти са пост­роени много нови черкви: в Търново (в м. Качица) черквата „Възкресение Хрис­тово", черквата при ВТУ, София, Ракито­во. Той не отказваше проект или указа­ния за ремонтни работи на много дейс­тващи черкви и манастири. Обичаше да рисува - всяко лято но­сеше от Копривщица десетина акваре­ла. Обичаше поезията (сам пишеше сти­хове ), рецитираше Димчо Дебелянов. На традиционните ни петъци той бе душа на компанията, пееше „Зелен здравец". След завършването на ре.ставрационно-експозиционните работи на манас­тира Великата лавра обектът стана фи­лиал на Националния исторически музей, арх. Теофилов бе назначен за главен уредник. Той остана и единст­вен служител в Музея на архитектура­та, който вече имаше нов статут - фили­ал на Националния политехнически музей. До последно той водеше борба за спасяването на музея, за утвърждаването на черквата „Св. 40 мъченици". Дълги години Тео беше зам.предсе­дател на Клуба на дейците на култура­та - тогава истинско средище на търнов­ската интелигенция. Беше член на Управителния съвет на САБ и два мандата председател на Великотърновския му клон. „Воюваше" с чиновниците за за­пазване на облика на старата и възрож­денска част на Търнов, Последните години живя забързано, искаше да реализира всичко, което дотогава стоеше в папките му като про­екти. В един топъл мартенски ден - 12 март 2008 година, Тео напусна този свят. Но остави реставрираните и експонирани паметници - за нас и за поколенията. Трудно се пише за Тео в минало вре­ме. Може би сега, горе, където има само сегашно време, той е събрал любопитните и им обяснява за ролята и мястото на седмолъчката от Плиска в механизма на времето, който първобългарите са открили. Или както е написано върху колона­та от черквата „Св. 40 мъченици" от мъдрия Омуртаг „...човек и добре да живее, умира и нека роденият по-късно като гледа тези писмена да си спомни за този, който ги е направил ...".

Статия от списание "Паметници, реставрация, музеи" 12 брой /февруари-април 2009г./