По мнение на изследователите в резултат на десетгодишното управление на цар Калоян /1197 - 1207/ са постигнати успехи, които са равни на цяла епоха от развитието на средновековната българска държава. Според историческите извори Калоян е най-младият от династията Асеневци.

Той поема управлението на Второто българско царство след гибелта на своите братя Асен и Петър през 1197 година. Още през следващата година Калоян предприема бойни действия срещу Византия, като превзема крепостта Констанция, днешен Симеоновград. Две години по-късно българските войски, водени от Калоян превземат крепостта Варна. България получава излаз на Черно море и си връща Родопската област и Македония. В резултат на умела дипломация Калоян сключва уния с главата на Римокатолическата църква папа Инокентий Трети и архиепископ Василий е провъзгласен за български патриарх, а Калоян е провъзгласен за крал.
Най-шумната победа на Калоян, която отеква дълбоко в кралските дворове в Европа е през 1205 г., когато в битката край Одрин рицарите от Четвъртия кръстоносен поход на армията на Латинската империя са разгромени, а техният главнокомандващ император Балдуин Фландърски е отведен като пленник в столичния Търновград. През същата година победите на Калоян продължават с превземането на Пловдив, който бил във владенията на солунския крал Бонифаций. Две години по-късно Калоян подновява похода към Солун, но пада убит след заговор край стените на крепостта.
Според Паисиевата "История славяноболгарская" тялото на българския владетел било пренесено от негови войници и офицери до столицата Търново, където било погребано във фамилната църква на династията Асеневци.

Източник: БНР