КАНАСУБИГИ(1) ОМУРТАГ

            Настоящата електронна публикация е съставена на основата на изданието "Първобългарски надписи", Веселин Бешевлиев(2), София, 1979 г., БАН.
            Тук са публикувани всички известни надписи на Омуртаг(3).

     + КАН СЮБИГИ ОМОРТАГ, ОБИТАВАЙКИ В СВОЯ СТАР ДОМ, НАПРАВИ ПРЕСЛАВЕН ДОМ НА ДУНАВА И ПО СРЕДАТА НА ДВАТА ВСЕСЛАВНИ ДОМА, КАТО ИЗМЕРИ (РАЗСТОЯНИЕТО), НАПРАВИ НА СРЕДАТА МОГИЛА И ОТ СРЕДАТА НА ТАЗИ МОГИЛА ДО СТАРИЯ МИ ДВОРЕЦ ИМА 20 000 РАЗТЕГА И ДО ДУНАВА ИМА 20 000 РАЗТЕГА. САМАТА МОГИЛА Е ВСЕСЛАВНА И СЛЕД КАТО ИЗМЕРИХА ЗЕМЯТА, НАПРАВИХ ТОЗИ НАДПИС. ЧОВЕК И ДОБРЕ ДА ЖИВЕЕ, УМИРА И ДРУГ СЕ РАЖДА. НЕКА РОДЕНИЯТ ПО-КЪСНО, КАТО ГЛЕДА ТОЗИ НАДПИС, ДА СИ СПОМНЯ ЗА ОНОГОВА, КОЙТО ГО Е НАПРАВИЛ. А ИМЕТО НА АРХОНТА Е ОМОРТАГ КАН СЮБИГИ. НЕКА БОГ ДА ГО УДОСТОИ ДА ПРЕЖИВЕЕ СТО ГОДИНИ.(4)
     
     
     
     КАН СЮБИГИ ОМУРТАГ Е ОТ БОГА АРХОНТ В ЗЕМЯТА, ГДЕТО СЕ Е РОДИЛ. ОБИТАВАЙКИ СТАНА НА ПЛИСКА, СЪГРАДИ МАЛЪК СТАН НА ТИЧА И ПРЕМЕСТИ (ТАМ) ВОЙСКАТА СИ СРЕЩУ ГЪРЦИ И СЛАВЯНИ. И НАПРАВИ ИЗКУСНО МОСТ НА ТИЧА ЗАЕДНО С МАЛКИЯ СТАН И ПОСТАВИ В ТОЗИ МАЛЪК СТАН ЧЕТИРИ КОЛОНИ, А ВЪРХУ КОЛОНИТЕ ДВА ЛЪВА. НЕКА БОГ УДОСТОИ ПОСТАВЕНИЯ ОТ БОГА АРХОНТ, КАТО ГАЗИ (ИЛИ ДА ГАЗИ) ДОБРЕ С КРАКАТА СИ ИМПЕРАТОРА, ДОКАТО ТЕЧЕ ТИЧА И ДОКАТО ... , КАТО ВЛАДЕЕ НАД МНОГОТО БЪЛГАРИ И КАТО ПОДЧИНЯВА ВРАГОВЕТЕ СИ, ДА ПРОЖИВЕЕ В РАДОСТ И ВЕСЕЛИЕ СТО ГОДИНИ. ВРЕМЕТО ПЪК, КОГАТО СЕ СЪГРАДИ (ТОВА), БЕШЕ ПО БЪЛГАРСКИ СИГОР ЕЛЕМ, А ПО ГРЪЦКИ 15 ИНДИКТИОН.(5)
     
     
     КАН СЮБИГИ ОМУРТАГ: КОРСИС, КОПАНЪТ, БЕШЕ МОЙ ХРАНЕНИК. КАТО ОТИДЕ ВЪВ ВОЙСКАТА, УДАВИ СЕ В РЕКА ДНЕПЪР. ТОЙ БЕШЕ ОТ РОДА ЧАКАРАР.(6)
     
     
     КАН СЮБИГИ ОМУРТАГ: НЕГАВОНАИС, ЗЕРА ТАРКАН БЕШЕ МОЙ ХРАНЕНИК. КАТО ОТИДЕ ВЪВ ВОЙСКАТА, ТОЙ СЕ УДАВИ В РЕКА ТИСА. ТОЙ БЕШЕ ОТ РОДА КУБАИР.(7)

     
     КАН СЮБИГИ ОМУРТАГ: ШУН, ЖУПАН ТАРКАНЪТ БЕШЕ МОЙ ХРАНЕНИК И УМРЯ ВЪВ ВОЙСКАТА. НЕГОВИЯТ РОД БЕШЕ КЮРИГИР.(8)

     
     +КАН СЮБИГИ ОМУРТАГ: ........ БЕШЕ МОЙ ХРАНЕНИК И КАТО ОТИДЕ ВЪВ ВОЙСКАТА, ЗАГИНА ВЪВ ВОЙНАТА. ТОЙ БЕШЕ ОТ РОДА ....ДУАР.(9)

          
     КАН СУБИГИ ОМУРТАГ: ....... ЖУПАНЪТ БЕШЕ МОЙ ХРАНЕНИК И КАТО СЕ РАЗБОЛЯ, УМРЯ. ТОЙ БЕШЕ ОТ РОДА ЕРМИАР.(10)

          
     КАН СЮБИГИ ОМУРТАГ: СЛАВНАС БАГАТУР БАГАИНЪТ БЕШЕ МОЙ ХРАНЕНИК И КАТО СЕ РАЗБОЛЯ, УМРЯ.(11)

          
     КАН СЮБИГИ ОМУРТАГ: КОЛОБЪРЪТ, ИЧИРГУ КОЛОБЪРЪТ БЕШЕ МОЙ ХРАНЕНИК И УМРЯ ВЪТРЕ.(12)

          
     КАН СЮБИГИ ОМУРТАГ: ТУРДАЧИС, КАНДИДАТЪТ БЕШЕ МОИ ХРАНЕНИК. ТОЙ УМРЯ ВЪТРЕ.(13)

          
     КАН СЮБИГИ ОМУРТАГ: ........ ТАРКАНЪТ БЕШЕ МОЙ ХРАНЕНИК И УМРЯ В......(14)

    
    Бешевлиев публикува и фамозния надпис, открит в Мадара, на който разчита теонима Тангра. Бешевлиев своеволно дописва надписа, като твърди, че автор е Омуртаг.
    Надписът от Мадара

          Авторът публикува още един отломък от колона, който съдържа едва три-четири букви, като предполага, че е част от възпоменателен надпис на Омуртаг.
     

    1. Титлата КАНАСУБИГИ (в в текстовете е ползвана интерпретацията на преводача - "КАН СЮБИГИ" на българските владетели Крум, Омуртаг и Маламир е била обект на огромни спекулации от страна на повечето учени занимавали се с древната българска история. Според едни тази титла е тюркска /без никакви аргументи се отъждествява с титлата ХАН/, според други - източно иранска. Фрапиращо е, че всички тези предположения са извънредно субективни - зависят от виждането на автора относно етническия състав на древните българи. Обективният анализ на терминът обаче ни дава право заключим, че най-вероятно тази титла е латинска. КАНА СУБИГИ се превежда дословно от латински - МЪДЪР ПОВЕЛИТЕЛ. Надписите на Крум, Омуртаг и Маламир са единствените, които съдържат тази титла. Титла "ХАН" НЕ Е ЗАСВИДЕТЕЛСТВАНА в нито един документ или археологически артефакт свързан с древните българи !

    2. Въпреки че проф. Бешевлиев е известен като "светило" в академичната историческа наука, по мое скромно мнение при преводите на надписите той си е позволил да допусне пристрастност и голяма доза субективност. За съжаление досега няма български учен, който да се е опитал да преведе надписите обективно.

    3. При разкопки в гр.Силистра през 1998 г. /?/ доц. Ст. Ангелова откри фрагмент от колона с надпис на Омуртаг. На парчето камък личеше единствено името на владетеля и още няколко букви. Не ми е известно находката да е публикувана някъде.

    4. Колоната (изработена от тъмен сиенит, вис. 4 м) се намира в гр. Велико Търново в средновековната църква Св. Четирдесет Мъченици. Колоната от 30 години е обвита в защитен кожух, тъй като "ремонтът" на свещения за българите храм продължава вече почти половин столетие /всичко , което постигна въпросната "реставрация" на храма е тоталното му унищожение от водите на река Янтра/. Пластмасовите копия на колоната изложени в музеите в Търново и София са некоректно изпълнени /различават се от оригинала/.

    5. Колона от варовик, изкопана през 1905 г. от Р.Попов в нива близо до с. Чаталар (днешното село Цар /Хан/ Крум), Шуменско, сега в Археологическия музей в София (инв. номер 697). Този превод на проф. Бешевлиев е най-крещящ пример за субективизъм. Например изречението  "...И ПРЕМЕСТИ (ТАМ) ВОЙСКАТА СИ СРЕЩУ ГЪРЦИ И СЛАВЯНИ" отсъства в този си вид в оригинала. Според моето скромно мнение тази част от надписа може да бъде преведена и по следния начин, който генерално сменя смисъла на документа - "...И ПРЕМЕСТИ (ТАМ) ВОЙСКАТА СИ ОТ (СЪСТАВЕНА ОТ) ГЪРЦИ И СЛАВЯНИ". По принцип няма нищо чудно във факта част от войската на Омуртаг да е била съставена от гърци и славяни - по времето на Крум и Омуртаг в България са живеели голям брой гърци и славяни, а българските владетели са воювали не с гърците или славяните, а с Ромейската империя.

    6. Колона от варовик с неизвестно първоначално местонахождение. Каниц я видял в 1872 г. пред Чобан джамия в Провадия, сега в Археологическия музей в София (инв. номер 624).

    7. Колона от варовик с неизвестно първоначално местонахождение. Каниц я видял в 1872 г. пред голямата джамия в Провадия. После е била пред турското училище пак там. Сега в Археологическия музей в София (инв. номер 665).

    8. Мраморна колона намерена в Плиска при разкопките на голямата базилика, сега в Археологическия музей в София (инв. номер 640).

    9. Три откъслека от мраморна колона намерени в гробищата до североизточната част на окопа при Плиска. Сегашното местонахождение неизвестно, вероятно изгубени.

    10. Откъслек от варовикова колона намерен близо до село Могила, откъдето е бил пренесен в Нови пазар, сега в Археологическия музей в София (инв. номер 664). Бешевлиев упорито набляга на твърдението на група учени творили в края на 19 век, че окончанието "ар" е тюркско и означава "хора". Не се знае до колко окончанието "ар" е тюркско /сигурно и англичаните и германците са тюрки тогава, тъй като това окончание е много характерно за тяхната лексика/, но със сигурност името Ерми е древнобългарско /засвидетелствано е и в "Именника на българските владетели"/  и не представлява нищо друго освен истинската форма на името известно ни в гръцка транскрипция - "тракийският" бог  Хермес. Това е богът на "тракийската" аристокрация.

    11. Откъслек от мраморна колона намерен близо до с. Суютли (днес село Върбяне), Новопазарско, откъдето през 1900 г. е бил пренесен в Нови пазар, сега в Археологическия музей в София (инв. номер 643).

    12. Мраморна колона намерена в Плиска при разкопките на голямата базилика, пренесена впоследствие с. Суютли (днес село Върбяне), Новопазарско, за улей на чешма, а оттам в Нови пазар, сега в Археологическия музей в София (инв. номер 641).

    13. Варовикова плоча с отчупен долен ляв край. Намерена е вторично употребена като капак на каменен саркофаг източно от южната абсида на голямата базилика до Плиска през 1970 г. Сега в Археологическия музей в Шумен (инв. номер 15318). Според Бешевлиев корпусът на  "кандидатите" (военна охрана на императора) е учереден от Александър Север (208-235). Тук Бешевлиев неволно или нарочно пропуска факта, че един от най-приближените военачалници на Александър Север е "тракиецът" Максимин, наследил трона на Север. Българската титла "кандидат" е въведена в Римската империя вероятно от император Максимин "Тракиеца" (235-238) - роден в "тракийско" селище на територията на България. Според "Зографската история" император Максимин е българин по род.

    14. Откъслек от варовикова колона намерен близо до село Калугерица Шуменско, сега в музея при Мадарския конник (инв. номер 1381). Надписът не е цялостен, по-голямата част от превода е измислена от Бешевлиев.
      ziezi.net