Царската църква „Св.Св.40 Мъченици" и манастирът Великата Лавра в Търновград
(Резултати от последните археологически разкопки)
Константин Тотев
Посвещавам на юбилея
на проф. Димитър Овчаров
с признателност
Последните нови разкопки на църквата „Св.40 мъченици" и комплекса край нея започнаха през 1992 г. и имаха за първоначална цел да изяснят някои непроучени сектори около разкритите средновековни сгради в непосредствена близост до храма, най-вече предвид неговата дългоочаквана реставрация. В самото начало започнаха работа три проучвателски колектива от сътрудници на АИМ при БАН,София,и неговия филиал в гр. В.Търново.¹ Предвид различните и по - всеобхватни интереси,още през 1992 г. се обособиха няколко отделни сектора за проучване,включващи терена пред източното манастирско крило,ръководени от К. Дочев и М. Робов²,и задачата да се извърши в северния двор на комплекса пълен напречен профил, под ръководството на П. Гатев.³ Впоследствие първият екип продължи работата през 1993 г,в олтарната част на църквата и около сградите на левия бряг на р. Янтра, през 1994 г. в самия източен край на северната галерия,  както и един сондаж,извършен през 1999 г. при ремонтни работи на шосето, източно от църквата.⁴ Третият екип се сформира в етапа на проучванията в пряка зависимост от техните резултати, като под мое ръководство бяха включени реставратори и археолози от Историческия музей в гр. В. Търново.⁵ Така през 1992 г. ние започнахме работа в параклиса в южната част на обекта, която беше изцяло почистена от избуялата висока и ниска растителност, чак до южната крепостна стена със стълбището (обр. I-3,4), Разкопан беше теренът в западния край на северната и южна галерия на църквата и в помещенията (№ 6,  7,8,9) на западното манастирско крило, както и пред западната крепостна стена (обр. 1-2). Направен беше и архитектурен сондаж в диаконикона.⁶ През 1993 г. разкопките продължиха в западната пристройка, като обхванаха терена между западната крепостна стена,  южното крило и южната галерия на църквата. Тогава се извършиха и два сондажа в северозападния ъгъл на обекта при т. нар. крипта и при портата на крепостната стена⁷ (обр. I-1). Следващата година се проучи секторът югоизточно от южната галерия и пред южната и централна апсиди.⁸ Най - мащабни бяха разкопките през 1995 г. ,когато изцяло се проучи вътрешността на наоса, притвора, екзонартекса, западната пристройка, северната и южна галерии, както и терените пред северната галерия и пред южната фасада на южното крило, около параклиса и при входа към стълбището в южната крепостна стена⁹ (обр. I-2-4;обр. II- 1 -6,8-11). През 1996 г. се проведоха само спасителни работи около параклиса и гробовете пред стълбата на южната галерия, а през 1997 и 1998 г. се извърши почистване в същите сектори вследствие наводненията, причинени от р. Янтра.¹⁰ Съвсем краткотрайни спасителни разкопки се извършиха на изток от параклиса и през 1999 г.¹¹През есента на 2000 година отново бяха възобновени разкопките пред северната галерия на църквата, предвид подмяната и ремонта на защитното покритие на обекта¹² (обр. II-3). По време на нашите разкопки Националният институт за паметници на културата през 1993-1994 и 2000 г. извърши на няколко етапа сериозни демонтажни работи на късните надзиждания на църковната постройка които също позволиха да се направят интересни наблюдения за автентичната архитектура на средновековния храм. В резултат на близо 10-годишното археологическо проучване стана възможно да се предложи за първи път пълна стратиграфска картина на обекта и да се откроят редица неизвестни данни за архитектурата,живописната украса на църквата и манастира,  което позволява да изложим нова периодизация и датировка на строителната история на целия комплекс. Точно това се явява основна задача в настоящата обзорна статия,в която ще коментираме най-новите резултати само от нашите разкопки и някои от по-важните изводи и интерпретации въз основа на тях, публикувани по време на различни етапи на работа от целия проучвателски екип.¹³ Наред с това ще се наложи да се отговори и на въпроса проучен ли е най-сетне храмът „Св. 40 мъченици" и манастирският комплекс Великата лавра? Необходимо ли е да се провеждат в бъдеще археологически разкопки и в кои сектори? Очевидно става дума за изключително важни проблеми,  които са тясно свързани с възможностите за експониране на обекта,  който вече повече от 30 години е затворен за посещения.