Колоните |
|
|
В църквата "Свети Четиридесет мъченици" се намират едни от най-значителните писмени паметници - Омуртаговата, Асеновата и Граничната колона от крепостта Рoдoсто от времето на хан Крум. Надписът на Асеновата колона е посветен на голямата победа на българите от 1230 г. при Клокотница, която издига българската държава като мощна сила на Балканския полуостров. Изписана е в тринадесет реда на български език: |
Повече...
|
|
Калояновия пръстен |
|
|
Калояновият пръстен поражда редица спорове сред специалистите. Дали е принадлежал на царска особа и защо не пише на него "цар" |
Повече...
|
|
Стенописите |
|
|
"Видението на Прокъл" Този стенопис принадлежи към цикъла фрески с манастирска тематика. Той е открит през 1964 г. от небезизвестния археолог Здравко Баров, който в момента живее в САЩ. С екип реставратори той сваля стенописа от източната страна. Сега той е експониран в историческия музей в Търново. Здравко Баров използва специална техника, наречена страпо. При нея част от живописния слой остава на стената и се чете сьвсем лазурно и полупрозрачно. Реставраторите са повече от сигурни, че отдолу има друга сцена от по-ранен етап и дори евентуално ктиторски надпис. |
Повече...
|
|
Битката при Клокотница |
|
|
БИТКАТА ПРИ КЛОКОТНИЦА
09.03.1230г. След сражението при Клокотница Второто Българско царство достигнало
своя апогей. То станало най-силната държава на Балканския полуостров.
ПОЛИТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА В НАВЕЧЕРИЕТО НА БИТКАТА
ПОЛОЖЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ
През 1218г. цар Иван Асен ІІ удържал победа над цар Борил и се възкачил
на търновския престол. Още в началото на своето управление цар Иван
Асен ІІ се оженил за дъщерята на унгарския крал и получил като зестра
Белградска и Бранчевска област. Сключил мирен договор и с епирския
деспот, а по-сетне и император Теодор Комнин, като оженил своя
извънбрачна дъщеря за брат му Мануил. |
Повече...
|
|
Могъществото на България |
|
|
Могъщество на Българската държава при цар Иван Асен ІІ (1218 – 1241)
В резултат от успешното въстание на братята Петър и Асен в края на 80-те години на ХII в. България се освобождава от византийското владичество, под което пада през 1018 г., и се полагат основите на Второто Българско царство като естествен продължител на Първото. Държавен център на страната става Търново. Основните насоки на българската външна политика през този период са обединението на всички български земи и постигането на международно признание на Българската държава. |
Повече...
|
|
Триумфът при Адрианопол отеква през вековете |
|
|
Триумфът при Адрианопол отеква през вековете
В 1204 г. на Балканите се появява един нов мощен политически фактор
Латинската империя и разбърква традиционните държавно-политически
отношения, изградени в Югоизточна Европа през последните 4-5 века.
Западноевропейска рицарска армия от Четвъртия кръстоносен поход,
доведена до Цариград от венецианския флот, вместо да продължи за
Ерусалим и да освобождава Божи гроб, неочаквано щурмува столицата на
Византия и я превзема. След това рицарите решават, че е много глупаво
да се трепят с арабите по пустините на Близкия изток и решават да си
устроят държава на мястото на Византия. Избират си император графа на
Фландрия Балдуин, и си разпределят империята на феоди. Сравнително
бързо рицарите подчиняват византийските феодали в днешните земи на
Източна Тракия и Гърция и... опират до българската граница. |
Повече...
|
|