Царуването на Иван Асен II е привличало от край време вниманието на нашите историци. Изследвани и коментирани не веднъж са неговата мъдра и миролюбива политика, неговата широта и търпимост по отношение както на чуждите пленници или гости, така и на различните ереси, които като по чудо стихват през неговото царуване; умението му да държи със здрава ръка централната власт в една епоха, когато в съседна Сърбия се борят за надмощие редица княжества, а и самата Византия, изгубила столицата си, е разкъсана на няколко, стремещи се с всякакви средства, към първенство, по-малки държави. Стремежът на Иван Асен да създаде независима българска църква, който се увенчава с успех, неговият дипломатически и търговски усет, са били също често коментирани. Единствената област от обширната му и всестранна дейност, която е недооценявана и то почти от всички изследвачи, това е културната политка на този изключителен за времето си, не само според нашите, а и според редица чужди източници, владетел. Цялата негова дейност говори за една висока култура, за един нов хуманизъм и едно самочувствие от вече ренесансов тип, които биха могли да бъдат проследени по оставените от него и съвременниците му документи. Свидетелство за това е самият надпис на колоната в „Св. Четиридесет мъченици", където ударението не пада на благочестието и упованието в Бога — Иван Асен не е издигнал църквата след победата си. Тя вече се е изписвала, когато той излязъл на бран и надписът е издълбан именно в чест на неговата победа, той е документ за тържеството на победителя, в който на светците и на Бога е отделено твърде малко място. Самата църква „Св. Четиридесет мъченици", която представя в същност една музейна сбирка, с колоната с името на крепостта „Родосто" и колоната с надписа на Омуртаг, с различните по време и украса капители, събрани в нея, говори също за високата култура и широките интереси на своя ктитор, за неговото самочувствие на законен и достоен наследник на българския престол.Иван Асен II е построил още много църкви и манастири и навярно всичките тези църкви са били изписани. От самата църковна сграда , такава, каквато е била по времето на Иван Асен, е останало твърде малко — основите на източната, долните части на южната и западните стени и субструкциите и базите на колонадата в наоса. По-добре запазен е притворът, особено западната му стена, висока около 4 метра.В основите на южната стена на храма личат долните части на псевдоконструктивни ниши. Разликата  в  разстоянията  между  колоните в наоса и разположението на тези ниши дават основание на изследвачите да смятат, че църквата е имала на времето купол и съответно кръстовиден план. Отстрани църквата е била заобиколена с  открита  галерия.