Aрхиепископ Сава Неманич, цар Иван Асен ІІ и българо-сръбските църковни връзки през ХІІІ-ХІV в.
    
   В историята на българите и сърбите през далечния ХІІІ в. има достатъчно забележителни личности, свързани с важни за бъдещето на своите народи политически и културни събития. Сред тях особено силно обаче се открояват имената на знаменития български владетел Иван Асен ІІ (1218-1241), символ на най-яркия подем на Второто българско царство, и на първия духовен глава на Сърбия архиепископ Сава, любимият национален светец на сръбския народ.
   Във времето, в което живеят Иван Асен и Сава, и сърби, и българи вече са възстановили своята независимост, водейки борба с вековни противници като Византия и Унгария. Великият жупан Стефан Неман/Св. Симеон (ок. 1170–1196, +1199 г.) и цар Асен І (1186-1196), бащите на Сава Неманич и Иван Асен ІІ, безспорно имат най-големите заслуги за отхвърлянето на византийското владичество и изграждането на своите държави. Нещо повече, по време на Третия кръстоносен поход (1189-1190 г.) двете страни са в съюзни отношения. Както е известно, цар Калоян (1197-1207), чичо на Иван Асен ІІ, през 1205 г. разгромява край Одрин западните рицари, с което България фактически избавя православните  си съседи, вкл. и сърбите, от латинската заплаха. С оглед ценностната система на онази епоха това е имало своето достатъчно важно психологическо значение за развитието на духовните и църковните връзки между две православни страни, независимо от униатската политика на самия Калоян. Още нещо, Стефан Първовенчани (1196-1227), първият сръбски крал, роден брат на св. Сава, получава подкрепата на Калоян в борбата си с унгарското вмешателство във вътрешните работи на своята страна. Отвоюването на престола във войната с Вълкан (Вукан) към 1204 г. поне до известна степен се дължи на българските военни удари срещу унгарското протеже. (1) През 1217 г. великият жупан Стефан получава титлата “крал”, подобно на някогашния си български съюзник Калоян, от Рим, в което е възможно да се забележи влиянието на Търново. Или, по-скоро, тук можем да търсим някакво своеобразно “пресичане” на взаимни идейно-политически влияния, тъй като сръбската идея и практика за получаване на кралска титла от папския Рим предхожда по време българската. Не е лишено от логика да се запитаме дали пък поне в известна степен цар Калоян не е използвал сръбския пример на контакти с Рим, макар и в силно променен вид? Отбелязвам всичко това, не само защото между българската династия Асеневци и сръбската Неманичи е имало стари връзки, свързани с общи цели и интереси. Така или иначе, наред със спорните въпроси между двете държави и техните църкви, нерядко се създава основа за сътрудничество.

За да прочетете цялата статия можете да изтеглите файла от тук: