Царкалоянов ли е Калояновият гроб

Църквата "Св. 40 мъченици" във Велико Търново е така реставрирана, че прилича на дискотека

Така изглеждат новите модерни витражи в църквата "Св. 40 мъченици"
www.duma.bg

Проф. Димитър Овчаров

Без съмнение някому това заглавие ще се стори парадоксално и неуместно. Това е така, защото преди повече от три десетилетия при археологически разкопки в църквата "Св. 40 мъченици" е открит интересен гроб, в който освен различни погребални предмети е намерен златен пръстен. Необичайното при него е, че върху кръглата плочка е гравирано изображение на лъв, а около него - надпис, който гласи: КАЛОЯНОВ ПРЪСТЕН. Много естествено наличието на името Калоян веднага отвежда към извода, че погребаният е славният български цар Калоян, умрял скоропостижно при обсадата на град Солун. Историческите извори припомнят, че българските войски снемат веднага обсадата и се завръщат във Велико Търново с тялото на своя предводител, където той е погребан.
Вестта за тази находка беше веднага съобщена в пресата, радостта от откритието беше голяма и затова изразените съмнения от някои автори бяха отминати с пренебрежение. И въпреки това започна доста продължителен научен спор, заключенията в който клоняха повече към отрицанието. След изминалите доста години вниманието на обществеността отново е насочено към този проблем. Златният пръстен, наричан "Царкалоянов" бе изложен в музейните витрини, костите на погребания, определяни като "калоянови", бяха също така поставени във Великотърновския музей, а известно време гостуваха в НИМ и НХГ. Напоследък се обмисля да бъдат погребани на подходящо място с подобаващо тържество. Междувременно на мястото на гроба е поставена мраморна орнаментирана надгробна плоча с надпис: "Гроб на цар Калоян 1197-1207".
Изглежда, че всичко е от ясно, по-ясно. На посетителите най-сетне ще бъдат показани всички безценни реликви от реставрираната търновска църква "Св. 40 мъченици" - уникалните надписи на хан Омуртаг и на цар Иван Асен II, издълбани на нейните колони, безценните запазени стенописи, гробът на един от най-великите български царе. Само че на тези посетители ще бъдат спестени обясненията, че това може и да е гроб не на цар Калоян, а на друга личност. Минали са толкова години, споровете са забравени, съмнения вече няма. Но ако тези съмнения са основателни, ще следва, че на хората се предлага един фалшификат - нещо, което, гледано от която и да било страна, е непочтено и непозволено. Това ме накара да се върна в годините и да припомня въпросите, на които отговор не беше даден и тогава, и сега.
Да започнем със самата църква. Тя е построена през 1230 г., което е документирано от надписа на цар Иван Асен II, в който той съобщава за голямата си победа над византийците. В него се посочва, че този храм, посветен на 40-те мъченици, е "изграден и стенописан от основи" именно по този повод. Следователно този строеж е извършен 23 години след смъртта и погребването на цар Калоян. Предположението, че църквата е издигната върху по-стара, бе опровергано изцяло от археологическите разкопки. И изказаното мнение, че царят е погребан другаде, но после е пренесен в новопостроена църква, се оказа нелогично. Защото при разкопките костните останки на погребания се намират в анатомичен ред, а ако са били препогребани, те е трябвало да бъда разбъркани. Следователно погребението е било редовно и първично и е станало точно през 1230 година!
Тук е мястото да се отбележи, че в и около църквата са разкопани досега около 500 гроба, което показва, че е съществувал голям некропол (гробище). Самият "Калоянов" гроб се намира на съвсем неугледно място в северната галерия, под керамичната настилка, без да има някакви обозначителни значи (например кръст). Нещо повече, в него няма мраморен саркофаг - изкопана е гробна яма, в която е положен дървен ковчег. Погребаният е бил снажен, почти двуметров мъж, воювал неведнъж (на черепа му има следи от удар с меч), бил е облечен в богати сърмени и копринени дрехи. Всичко това показва аристократично потекло, но това все още не дава основание да се определи като царски гроб.
Така постепенно идваме до намерения златен пръстен, който е причината за такова заключение. Това всъщност е пръстен печат, с който е подпечатвана кореспонденция и други документи. Безспорно е, че неговият притежател е заемал важно място в държавната йерархия. За да се определи като царски обаче, надписът върху него трябва да се придружава с царска титла. Това и изискване, което през Средновековието е било точно спазвано и ние го виждаме върху владетелски печати, монети, каменни надписи и пр. Изпускането на тази титла е пряко нарушение на дипломатическите норми. Това цар Калоян не би сторил, още повече, че през своето царуване той води оживена преписка (която е запазена във Ватикана!) с римския папа Инокентий III за признаване на своето царство. Освен това в надписа се съдържат много граматически грешки и дори една буква е врязана наопаки, което един владетел не би допуснал най-малко от уважение към тези, с които кореспондира. И най-сетне, внимателното проследяване на графиката на буквите показва, че те са характерни повече за ХIV, отколкото за ХIII век, а това е време по-късно от цар Калоян с един век. Следователно възможността пръстенът печат да е негов е силно оспорима.
Обичаят да се носят подобни пръстени е бил широко разпространен в България, Византия и други средновековни държави. Само в църквата "Св. 40 мъченици" са открити няколко такива пръстени, между които тези на Доброслав и Бесар. Няма съмнение, че те са принадлежали на търновски аристократи. Не е изключено между тях да има и царски, но те винаги и задължително трябвало да отбелязват царска принадлежност.
Как да си обясним тогава наличието на името Калоян? С факта, че то е било добре познато и разпространено след Калояновото царуване. Пряко и убедително свидетелство за това е името на управителя на крепостта Бояна край София - севастократор Калоян, което познаваме от надписите в знаменитата Боянска църква.
И така, без да се разсеят съмненията относно разпознаването на въпросния гроб като Цар-Калоянов, свързването му с неговата личност е в разрез с научната логика. И особено сега, когато на българския народ предстои да бъде върнат като безценен паметник църквата "Св. 40 мъченици" след нейната наистина мъчителна дългогодишна реставрация. Именно затова всичко в нея и около нея трябва да бъде достоверно исторически и научно автентично!
За съжаление, църквата не отговаря на научните изисквания и в нея също има фалшификат - такава, каквато ще бъде отворена за посетители. Положените фини мрамори по пода създават усещането, че влизаш в театрално фоайе или в дискотека. Белите мрамори и съвременни витражи потискат оригиналните стари стенописи. От мрамор е и иконостасът, а той съвсем не е бил такъв. Музейните специалисти, които никой не е питал как да бъде оформен интериорът, направо си казват, че не им се влиза вътре. Всичките гробове са еднотипни - от дебел бял мрамор с орнаменти и надпис (например Бесаров гроб). Т.нар Царкалоянов гроб по нищо не се отличава от другите. Е, какъв царски гроб е това?

16.08.2005