Автор
Теофил Теофилов

Църквата Св.Св. Четиридесет мъченици и манастира Великата Лавра във Велико Търново

История на паметника
/експозе/

На терена, където днес са останките от този средновековен комплекс, първоначално е изградена една крепостна стена с кръгли и правоъгълни кули по брега на река Янтра.

Строителството и е извършено с ломени камъни на хоросанов разтвор с бял цвят – без примес на керамика, което го отличава от ранните византийски строежи, разкрити при археологическите разкопки на хълма Царевец и Момина крепост.
Ограниченото от тази крепостна стена пространство в западното подножие на Царевец явно е имало конкретно предназначение, но в  неговата територия не са открити други архитектурни обекти, съвременни на строителството на стената.
Първата значителна постройка на този терен е трикорабна, триабсидна-скъсена базилика със западна екзонартика и портик към вход за наоса от север.
В наоса съществуват шест колони в две редици, които отделят корабите. На първите две колони от южната редица са издълбани надписи на владетели от Първото Българско царство- хан Крум и хан Омуртаг, а върху последната от север е поставен паметен надпис на цар Иван Асен II от 1230 г.
В едно по-късно време западно от екзонартиката била издигната постройка с неясно предназначение. В нейните зидове се отчитат входове от север и от юг. Западният зид на постройката стъпва върху основите на разрушената крепостна стена, която е била преустроена, загубила е част от отбранителните кули и към  нея са долепени зидовете на северозападното крило на манастира Велика Лавра.
Църквата и пристройката претърпяват ново сериозно преизграждане. Към църквата от север и юг се добавят две аркирани, масивно засводени галерии, а пристройката придобива физиономични изменения. Към това време трябва да бъде отнесено цялостното изписване-отвътре и отвън на стените на църквата, бившия екзонартекс, превърнат в притворно пространство и вътрешността на западната постройка. Манастърът продължава да се развива към юг. Тук има непроучени терени, които в бъдеще ще хвърлят нова светлина върху историята на комплексния паметник.
Отбелязва се още едно сериозно преустройство в интериора на западната постройка – внасяне на допълнителна конструкция от пиластри и тънка зидария върху нов цокъл. В резултат на тези действия интериорната живопис  е останала скрита зад тези нови лица.
В интериора на базиликата са разкрити леглата на четири зидани гроба на неизвестни лица. Предложително те трябва да са били с висок духовен или държавен сан. В притвора са открити още две гробни ями – от север и юг. Южната, оформена със зидани стени е определена първоначално за полагане тялото на Св.Сава Сръбски, което престоява там  около една година. В последствие там е било извършено вторично погребение на друга високопоставена особа - жена. Фрагмент от мраморен саркофаг с нейния образ е бил открит при разкопки от 1904 г. Тогава в некропола от северния двор е била намерена част от мраморна плоча с надпис за извършено погребение на велможа произхождащ от царския род на Асеневци.
Основен научен спор поражда откритият в северната галерия гроб No 39, където при скелета на положения там, бе открит златен пръстен – печат с надпис Калоянов пръстен и останки от златотъкани орнаментирани одежди. По същото време са открити още два златни пръстена – печати - на Бесар и Доброслав, личности явно с определен ранг в управлението на държавата.
Животът на църквата и манастира около нея са описани в множество жития на светци, свързани с пренасянето мощите им там, или с тяхното временно пребиваване до поставянето им в предназначени за тях патронно-именувани храмове.
Останките от живопис доказват художествените възможности на времето от първата половина на тринадесети век нататък. В изображенията и иконографската разработка се намират архаични мотиви от предиконоборческата живопис, съхранени в миниатюри, илюстриращи манорскриптите от 8 век и употребени и запазени като живопис в ограничен кръг от паметници в обхвата на Византия до Рим.
Възпоменателното им възпроизвеждане тук е от особено значение. То иска да докаже една друга духовна характеристика на народа, който е приел християнството преди по-късните превратности в канонически устроените уредби на Византия….

Архитектурно-исторически анализ на автентичните структури на храма “Свети Четиридесет мъченици” и манастира “Великата лавра” във Велико Търново