НачалоПубликации Археолози проучват средновековна църква, преустроена в баня
Археолози проучват средновековна църква, преустроена в баня
В южния двор на “Свети 40 мъченици”
Археолози проучват средновековна църква, преустроена в баня
Откриха уникален керамичен съд с военна сцена
Част от керамичен съд, върху който е представена военна сцена, беше открита при разкопки в южния двор на църквата “Свети 40 мъченици” във В. Търново. Находката е произведение на търновската керамична школа, а върху фрагмента се вижда отлично запазеният образ на воин в пълно военно снаряжение, с шлем и перо. До момента керамика с такова светско изображение не е намирана в България.
Съдът е изпълнен в техниката сграфито и е вид луксозна керамика, използвана от светската и църковна аристокрация в Търново, обясни археологът доц. д-р Константин Тотев. До сега у нас са намирани около 30 съда с изображения на светци и хора, но върху нито един от тях не е изписан воин с лък. Вероятно е била представена ловна сцена или състезателни игри. Такива сюжети се появяват у нас през XII-XIII век като западно влияние чрез кръстоносните походи. Изображенията по сюжети, заимствани от гръцката митология, са изключително модни сред кръстоносците. Постепенно те стават актуални и сред търновското знатно общество.
Археолози проучват останките от средновековна църква, преустроена в баня, която беше открита през 2007 г. само на 80 м южно от “Свети 40 мъченици” на левия бряг на р. Янтра. Разкопките започнаха през август и вече са към своя край. Финансиране от 3700 лв. за тях бе осигурено от Националния исторически музей в София, който стопанисва филиала “Великата лавра”. В екип на обекта работиха доц. д-р К. Тотев от търновския филиал на Националния археологически институт с музей при БАН и гл. ас. д-р Евгени Дерменджиев от Регионалния исторически музей.
По време на експедицията т.г. са разкрити и проучени 25 гроба от следстоличния некропол. В някои от тях са открити интересни накити - сребърни и медни гривни, сребърни и бронзови монети, погребални съдове и др. от XV-XVII век. Открити са и стенописни фрагменти от декорацията на средновековния храм от XII-XIV век. Върху част от парчетата се виждат образите на двама светци. Кои са те все още не знаем, но се надявам да намерим и други части от фреските, които да ни помогнат да научим повече, сподели доц. Тотев.
Основна цел на проучванията е да се уточни хронологията на обекта. Предполага се, че храмът е строен в периода XIII-XIV век. Археолозите са установили, че преди това на мястото е имало тракийско селище и ранновизантийско укрепление. Църквата е функционирала до края на XIV век, а през XV век е преустроена в баня. Къпалнята е била унищожена през XVI-XVII от християнски некропол. След това на мястото е построена къща, която е съборена едва в началото на XX век. Една от нашите хипотези е, че новооткритият храм е бил костница на “Великата лавра”, каза доц. Тотев. Към този факт ни насочи фактът, че като архитектура църквата представлява умалено копие на “Свети 40 мъченици”. До момента обаче не сме открили гроб от средновековния период, което не потвърждава предложенията ни, допълни той.
Амбицията на НИМ е постепенно да бъде проучен целият южен двор на “Свети 40 мъченици”, за да може освен обновения храм посетителите да имат възможност да разгледат църквата - баня. Находката няма аналог в проучените досега стотици храмове от епохата на Средновековието в България. Основите на храма били открити през 1992 г., но проучването било замразено заради започналите мащабни разкопки край “Свети 40 мъченици”. Абсидата на паметника попада под тротоара на пътя, който води към площада пред Царевец. За да бъде проучен напълно храмът, е наложително да бъде укрепен пътят, сподели доц. Тотев. Част от помещенията са били преустроени в обществена баня за нуждите на населението в квартала под хълма Царевец.
Трябва да се намери начин и за експонирането на банята, която впечатлява с интересната си архитектура. Откритото къпално помещение е с размери 4,50 на 7,80 м, с под от каменни плочи. В зидовете са вградени керамични тръби за отопление, които били свързани с горивна камера в съседно помещение. Открити са и много фрагменти от стенописи и сграфито-керамика с рисунки на животни и птици, част от мраморна икона с позлатена рамка. Сред ценните находки е и икона, изработена от полускъпоценния камък стеатит. Реликвата е с размери 40 на 35 см, а върху нея е изобразен Христос на трон. Стеатитът е много скъп материал, обработван предимно в ателиета в Константинопол. Находката впечатлява с ювелирната си изработка.
Златина ДИМИТРОВА
сн. Светослав СТЕФАНОВ
Статия от вестник ЯнтраДНЕС от понеделник, 20 септември 2010г.
