|
Сюжет за стихотворение на Вазов
Разговор с Евгени Дерменджиев - уредник в отдел "Археология",
Исторически музей - Велико Търново
www.slovo.bg
Вече няколко десетилетия църквата "Свети четиридесет мъченици" във Велико Търново, един от най-значителните паметници на българската средновековна култура, който по силата на традицията е свързан и с по-новата ни история, е затворен за посетители. Защо това е така, предстои ли някакво решение и какво ново около тази безценна реликва - това са въпросите, които ни подбудиха към кратко интервю с г-н Евгени Дерменджиев, уредник в отдел "Археология" на Историческия музей, Велико Търново. Евгени Дерменджиев- Господин Дерменджиев, кога започват разкопките в църквата "Свети четиридесет мъченици"? - Разкопките започват през 1970 г. от археолога Въло Вълев. В периода 1970-1974 се събаря джамията, за да се разкрият гробовете и отчасти да се възстанови западната пристройка на църквата. От 1992 г. се работи по некропола в самата църква и сградите от манастира "Великата лавра". - Какви находки са открити досега? - През 1972 г. е намерен пръстенът на Калоян. Водят се големи спорове дали е принадлежал на цар Калоян или на болярин със същото име. Според нашия екип пръстенът най-вероятно е принадлежал на болярин, живял в края на XII или в началото на XIV век и погребан до църквата. От 1992 г. до момента са проучени 105 средновековни гроба, които са от втората половина на XIII век до средата на XIV век. В тях явно са погребвани най-знатните столичани, защото открихме златни и сребърни накити: пръстени, обеци, гривни, игли за коса, копчета. А също печати и останки от златосърмен текстил. - Според една легенда, използвана за сюжет на Вазово стихотворение, минарето на джамията се срутвало постоянно, понеже са го строили върху гроба на цар Иван-Асен II. Има ли нещо вярно в това? - Легендата, разбира се, казва само част от истината. Вярно е, че при изкопите, до самите основи на минарето са намерени три или четири скелета от средновековния некропол. Вероятно по време на строежа на джамията някой ги е видял и така е създадена легендата. Гробът на цар Иван-Асен II се намира в самата църква и представлява масивна гробна камера, изградена от големи мраморни плочи. - А каква е историята на самата църква? - Църквата е завършена през 1230 година, но няма нищо общо с битката при Клокотница. Тя е фамилна църква - гробница на цялата Асенева династия. От оригиналната постройка е останало много малко - само основите, на места до един метър височина. Функционирала е като храм до XVII век включително. Преди да бъде превърната в джамия, е съборена до основи. Писмени данни за това обаче няма. При строежа на джамията стенописите са били замазани с варова мазилка, благодарение на което са се запазили. След Освобождението църквата е отново осветена като храм, махната е мазилката и са открити стенописите. На 22 септември 1908 в двора на църквата княз Фердинанд обявява независимостта на България. Пет години по-късно - през 1913 година, при земетресението се срутва покривът и част от стенописите са унищожени. Останали са копия, направени в началото на ХХ век, които се намират в музея. Църквата действа до петдесетте години като гарнизонна църква. От седемдесетте години е затворена за посещение. - Възможно ли е църквата да бъде реставрирана и отворена за посетители? - Тази година започват подготвителните работи за осъществяване на проекта на арх. Боян Кузуков за нейната консервация, реставрация и експониране. Църквата изисква специфична работа по вътрешно и външно оформление, поради това е трудно да се направят прогнози кога ще бъде отворена. - Кой финансира този проект? - Средства са отпуснати от общината на Велико Търново и от Министерството на културата по ежегодната програма за опазване паметниците на културата. Те са за събаряне на надстрояванията над оригиналния зид и за електрифициране. - Научихме за нови открития. Обяснете накратко в какво се състоят те? - Всъщност новите находки не са плод на специални търсения. Открихме четири нови гроба при прокарване на електрически кабел. Два от гробовете са пострадали при многобройните строителни работи през вековете, а единият е с по-малък размер - предполагаме, че е детски. Намерихме два пръстена, копчета, герданче. За съжаление подробна информация за тях не мога да дам, защото в момента се почистват, обработват и изследват от специалистите. Интервюто взеха Нина Делимаринова и Весела Николова 12 кл., СОУ "Емилиян Станев", Велико Търново |
