Галина Бояджиева
Велико Търново
www.slovo.bg
 

Стенописен фрагмент в южната апсида на великотърновската църква "Св. 40 мъченици" откриха при демонтажно-укрепителни дейности археолозите Константин Тотев и Евгени Дерменджиев. Живописната украса е с площ около 0,5 квадратни метра и със запазена пищна цокълна драперия.Предполага се, че това е последният фрагмент от живописната украса на цялото олтарно пространство на Иван-Асеновия храм. Във всяка една от диплите на драперията е изписана калиграфски по една буква с добре очертани серифи. Всяка дипла е широка около 25 см, а ширината на буквите е около 12 см. Върху новооткритата част са запазени три дипли с части от три букви.

Подобен фрагмент със същата украса, но с шест букви бе открит през 1992 г.

Археолозите работят в три основни посоки за тълкуване на буквите, изписани върху цокълната драперия. В олтарното пространство на църквата сравнително точно се събират 40 инициала от имената на 40-те мъченици от Севастия. В северната и южната апсида се разполагат по 11, а в централната – 18. Засега са идентифицирани имената на Йоан, Киприян, Лизимах, Теодул, Уларий, Психий. От новата живопис може да се идентифицира инициалът на Сисиний. Съществуват възможности буквите от драперията да се тълкуват като начални букви от църковни псалми или неразгадан досега тайнопис или куфическа украса. Несъмнено е обаче, че става въпрос за най-ранна живописна украса на храма от 1230 г.

Укрепителните и реставрационните работи на паметника започнаха през август т.г. по проект на арх. Боян Кузупов. Изпълнителите на заданието няма да търсят архитектурния образ на църквата от Средновековието. Предвидено е преизграждане с каменна зидария на южната стена и апсидите, с алуминиеви дограми и стъкла ще се облече северната стена. Същинската архитектура на сградата ще се покаже в моделиран вид, за да може и неспециалисти да разчетат плана на постройката и на находките, разкрити в нея през годините.

Църквата "Св. 40 мъченици" е един от най-известните паметници в България, построен и стенописан по волята на цар Иван Асен II в чест на голямата победа при Клокотница (9 март 1230 г.). Тук след 1878 г. са проведени знакови държавни церемонии – тържествената литургия при откриването на Учредителното събрание (10 февруари 1879 г.), освещаването на избора на Александър Батенберг за княз на България (27 юни 1879 г.), както и на княз Фердинанд (13 август 1887 г.). Именно тук на 22 септември 1908 г. цар Фердинанд със специален манифест провъзгласява България за независима държава.

В църквата са някои от "най-емблематичните паметници на българската историческа памет" – колоните на Хан Омуртаг и на Иван Асен II с известните надписи върху тях.